Фотография терминология

• Аберации – дефект в образа получени от оптичната система на обектива, в резултат, на които се възпроизвежда не отчетлив или изкривен образ. Най-известна е хроматична аберация – оцветяване поради нееднакво фокусно разстояние на лъчи от различен цвят.
• Артефакт – дефект на цифровото изображение.
• Байт – представя се от осем двоични бита и се явява основна информационна единица, използвана като мярка за количеството на информацията. 1024 байта са един килобайт (KB), 1024 килобайта са един мегабайт (MB), а 1024 мегабайта са равни на един гигабайт(GB).
• Баланс на бялото – настройка при цифровите фото камери, която компенсира цветните отклонения на различните видове изкуствени светлинни източници и естествено осветление.
• Бит (двоична цифра) е най-малката информационна единица за измерване на количеството информация, може да има стойност 1 или 0. Осем бита образуват един байт.
• Битова дълбочина – броят битове, който се използва за описание на цвета в един пиксел от изображението. Изображенията с фотографско качество изискват поне по осем бита за всеки от цветовете червен, зелен и син, което прави обща битова дълбочина 24 бита,
• Бленда (въпросът е спорен, но мисля, че е по-правилно да се казва диафрагма (виж диафрагма).
• Буфер – междинен запис на информация в дигиталната камера, където може да се съхраняват серия от снимки, заснети за кратко време преди да се трансферират към картата с паметта. Големината на буфера варира в зависимост от класа на фото камерата може да започне от 3 кадъра на максимална резолюция и да достигне до над 100 при някои съвременни топ професионални фотокамери.
• Варио (наричан още и зум) – Съкратено от варио обектив – обектив с плавно променящо се фокусно разстояние. В зависимост от типа и конструкцията, фокусното разстояние може да се промени между 1,5 до 52 пъти (при някои компактни фото камери). Недостатъци на вариообективите са понижената светлосила, повече аберации и по-силните изкривявания на изображението спрямо традиционните обективи.
• Визьор – оптична система, която позволява на снимащия да вижда изображението, което ще се включи в окончателната снимка. Освен това съществува и термина: електронен визьор. С такъв са оборудвани предимно без огледалните камери, както и SLT камерите на Sony.
• Винетиране – варио обективите (но не само те, а и някои твърди обективи), особено по-широките, понякога може да страдат от винетиране. Това се изразява в потъмняване на краищата на изображението. Конвертори и филтри също могат да допринесат за по-голям ефект на винетиране. Винетирането най-често се проявява при максимални диафрагми.
• Висок ключ (High key) – фотографски похват, при който фотографията е с преобладаващи светли тонове.
• Гнездо за светкавица (hot shoe – буквално гореща обувка) – куплунг върху фотокамерата, в който се закрепва външна светкавица. Гнездо за светкавица притежават повечето цифрови и филмови огледално-рефлексни камери, както и някои компактни модели. От съображения за сигурност използвайте само произведени или лицензирани продукти от фирмата производител на вашата камера. Желателно е да изключвате светкавицата, когато я сваляте от гнездото.
• Градиент (градация) – плавно преливане от един тон или цвят към друг, или от прозрачност към плътен цвят. Градиентният филтър, например, може да бъде неутрално тъмен от едната страна и плавно да изсветлява до безцветно към другата. Може да е в определен цвят в единия край и пак да изсветлява в другия. Има доста варианти и е хубаво да прочетете в отделна статия за тях
• Диапазон на фокусиране – диапазонът от разстояния, в който обективът може да изобразява обектите на фокус (например от 0,5 м до безкрайност).
• Диафрагма – променлив отвор в обектива, през който минава светлината, за да достигне до матрицата (филма). Изградена е от тънки като бръснарски ножчета ламели. Боят на ламелите варира между 5 и 16 броя,(но има и изключения). В новите обективи ламелите, а заоблени за в опит да се премахнат видимите ръбчета от застъпването на ламелите. Важно е да знаете: максимална диафрагма означава, когато тя е отворена на максимум, минимална – когато е затворена.
• Диафрагмено число – общоприета величина, с която се измерва относителният отвор на диафрагмата на обектива.
• Дисторзия (оптична аберация) – бъчвовидно изкривяване на изображението. Най-често този дефект се наблюдава при широкоъгълните обективи в най-широкия им диапазон (най-малко mm). Употребата на широкоъгълни конвертори подсилва дефекта. В изображението най-ясно се забелязва в краищата особено, ако там има прави елементи.
• Дифракция – оптично явление, наблюдавано при разпространението на светлина в среда с резки нехомогенности. Светлината се отклонява от праволинейното разпространение при преминаване през малък отвор или тесен процеп (0,1—1,0 мм). В този случай светлинните лъчи се разпространяват не само по права линия, но и встрани, поради което около светлото кръгче или светлата ивица се появява оцветен ръб – дифракционни пръстени или ивици.
• Дифузия – разсейването на материалите в резултат, на което се получава омекотяване на светлината. В природата се предизвиква от мъглата и облачността, може също да бъде симулирана със софт боксове или дифузьор.
• Допълнение (plug-in) – в обработваща програма, софтуер създаден от трето лице, за да допълва характеристиките на програмата.
• Дълбочина на рязкост (острота) – разстоянието пред и зад точката на фокусиране, в което обектът е рязко изобразен. Известен е и като ДОФ (DOF). ДОФ-a зависи от диафрагмата, като по-голяма диафрагма съответства на по-плитък ДОФ и обратното. Фокусно разстояние и разстоянието до обекта също влияят на ДОФ-а.
• Експозиция във фотографията се нарича общото количество светлина, което достига фотографската среда (фотографски филм или сензор за изображения) по време на процеса на снимане. Експонация (експониране) е процесът на засветяване на фотографския материал.Определянето на експозицията зависи от няколко фактора:
  • Осветеност на обекта
  • Отвор на диафрагмата
  • Скорост на затвора (време на излагането на светлина на светлочувствителния материал)
  • Чувствителност на светлочувствителния материал
• Експозиционен клин (Bracketing) – метод, който осигурява правилно експониране на кадъра, като се заснемат серия от кадри най-често три; един с предполагаемата правилна експозиция, един леко преекспониран и един леко недоекспониран.
• Запълваща светкавица – похват, при който вградената или външна светкавица се използва в комбинация с естественото околно осветление, за да разкрие повече детайли от обекта и да изсветли сенките.
• Затвор – Механизъм в камерите, контролиращ времето, за което ще се експонира светлочувствителният материал респективно матрицата. Много дигитални камери нямат затвор, но терминът се използва, за да описва електронния контрол върху дължината на експонацията.
• Зрителен ъгъл – обхвата от сцената, който обектива „вижда”, измерен в градуси.
• Изрязване (cropping) – инструмент в редактиращите програми за обработка на изображение, чрез който премахваме нежелани зони от изображението.
• Кадриране – кардирането включва творчески елемент и цели композиционно построяване на кадъра и правилно подреждане на съставните елементи в него.
• Калибриране – процес на настройка на устройство, например монитор, така че да работи съгласувано с други устройства, например скенери и принтери. Някои уреди за измерване на правилна експозиция могат да се калибрират спрямо конкретна цифрова фотокамера (понякога фотокамерите не отговарят съвсем точно на установените стандарти)
• Канал – част от съхраняваното в компютъра изображение, подобна на слой. Най-често каналите на цветното изображение съответстват на основните му цветове (напр. RGB), но понякога има и един или повече канали с маски или други ефекти.
• Колаж – процес при обработването на изображението, при който се съединяват няколко кадъра или отделни фрагменти от различни кадри в едно изображение.
• Компенсация на експозицията – настройка позволяваща на снимащия да преекспонира или да недоекспонира кадъра, спрямо измерената от фотокамерата стойност.
• Компресия – процес за намаляване количеството пространство, което заема файлът, с използване на различни методи за форматиране на информацията. Най-често намаляване на размера на файловете се постига чрез премахване на излишните данни.
• Конвергенция – изкривяването на паралелните линии, особено при архитектурата, причинено от гледната точка на обектива.
• Контражур – светлина, която пада върху обекта отзад или леко отстрани, създавайки по ръбовете му ореол от ярки контури. Много е подходящо, когато имате запълваща светкавица да подсилите изображението и с контражур.
• Контраст – степента на тоновете в изображението от ярките светлини до тъмните сенки. Най-простият пример, който може да видите е сивата скала, където имате преходи от черно до бяло.
• Ласо – в редактирането на изображения – инструмент за селектиране на определена област с цел по-нататъшна обработка.
• Макро – раздел от научната фотография занимаващ се със заснемането на много малки обекти. Също така функция, предлагана от някои обективи и камери, която позволява на обектива или камерата да фокусира от много малко разстояние и така да се заснемат дребни предмети или детайли.
• Маска – в обработваща програма – шаблон, който скрива част от изображението. Един от най-важните инструменти при обработването на изображението. Използва се, за да ограничи промените само в определена зона или за да защити част от изображението от промяна.
• Мега пиксел – единица за разделителна способност на цифровите камери, пряко свързана с броя пиксели, формиращи изображението на CMOS или CCD сензора. Колкото повече са мега пикселите, толкова по-висока е разделителната способност на изображенията, които създава камерата.
• Многоточково измерване (multi-segment metering) – в зависимост от фирмата производител на фотокамери е познато още като: матрично, многозоново, тип „пчелна пита” и др. Това е измерваща система, която отчита светлината в различни точки от кадъра, прави изчисления въз основа на алгоритми и дава по-точни експозиции при по-разнообразни условия. В съвременните камери от среден и висок клас допълнително се взема под внимание активната авто фокусна точка (или ако има лице в кадър се мери с приоритет по него) и има заложена база от над 30 000 кадъра получени при различен по тип осветление, за да се намери най-оптималната експозиция
• Моноблок – студийна светкавица с вграден захранващ блок и панел за управление. Моноблоковете могат да се синхронизират заедно за получаване на по-сложни схеми на осветление.
• Наситеност – чистотата на цвета – от най-светлия нюанс до най-тъмния и наситен цвят.
• Насрещно осветление – резултатът от снимане със светлинен източник, естествен или изкуствен, разположен зад обекта с цел изобразяване на силует или ефект на контурно осветление. Близко е по смисъл и с контражур, но принципно се водят два отделни типа ефектно осветление.
• Нисък ключ (Low key) – фотографски похват, при който фотографията е с преобладаващи тъмни тонове.
• Нюанс – чистият цвят, зададен чрез положението му в светлинния спектър. Именно него наричаме „цвят“ във всекидневието.
• Огледално-рефлексна фотокамера (огледално рефлексен фотоапарат) камера, който чрез специална оптична система с огледало и пентапризма (при някои по-евтини модели е пентаогледало) проектира във визьора и върху филма (респективно матрицата) едно и също изображение, като позволява да прецените фокуса и кадъра, които ще се заснеме.
• Омара – разсейване на светлината, причинено от частици в атмосферата, обикновено фин прах, висока влажност или замърсявания. Омарата кара гледката да избледнява отдалеч и омекотява рязката слънчева светлина.
• Отражател (също така се използва и думата бленда) – плоска повърхност, използван за отразяване на околната или студийната светлина към обекта, често и за омекотяване и разпръскване на светлината с цел по-привлекателен краен резултат. Всъщност отразената светлина може да бъде и остра или в цвят в зависимост каква повърхност е използвана.
• Палатка (тента) – малко се различава от палатките, с които се ходи на почивка. Най-често се използва в студийна обстановка за заснемане на лъскави стъклени или метални предмети. Изработени са от бяла пропусклива материя и осигуряват напълно дифузна светлина елиминирайки бликовете на осветлението. Предлага се в различно форми и размери. Най=често използваната е под формата на куб.
• Панорама – изображение получено от събирането на няколко последователно заснети кадъра. Могат да бъдат сферични или линейни.
• Пиксел – най-малкият елемент на цифровата снимка, представлява малко квадратче от площта на изображението.
• Преоразмеряване – смяна на разделителната способност на изображението чрез премахване на пиксели (понижаване) или чрез интерполация и добавяне на нови пиксели (повишаване на разделителната способност).
• Приоритет на диафрагма (Aperture Priority) – Полуавтоматичен режим, при който фотографа избира желаната диафрагма, а фото камерата или по-точно процесора вътре в нея, избира съответстващата скорост на затвора за правилна експозиция.
• Приоритет на затвора (Shutter Priority) – Полуавтоматичен режим, при който фотографа избира желаната скорост на затвора, а камерата избира съответстващата диафрагма за правилна експозиция.
• Разделителна способност – нивото на детайли в цифровата снимка, измервано в пиксели (например 1024 на 768 пиксела), линии на инч (за мониторите) или точки на инч (в полутоновите изображения за печат, например 1200 dpi).
• Разсейване – разпръскване на светлината от материал, което се използва за омекотяване на светлината и всички хвърлени сенки. Разсейването се среща в природата, при мъглите и облачната покривка, но може да се създаде и в студиото чрез разсейващи отражатели или софтбоксове.
• Светломер (експонометър) – уред за измерване на светлината и от там определяне на точната експозиция. Ако има възможност да измерва светлина от фотосветкавици се среща под името “Флашметър”.
• Селекция – в редактирането на изображения – избрана част от екранното изображение, която може да има произволни граници и е подготвена за обработка или преместване.
• Сенник на обектива – приспособление, което предпазва челния елемент на обектива от преки светлинни лъчи. Освен от светлина, сенника може да предпази челният елемент от лек страничен удар.
• Сива скала – изображение изградено в резултат от 256 сиви тона, покриващи цялата гама между черно и бяло.
• Скорост на затвора – времето, за което затворът открива филма или матрицата за светлината по време на експозицията.
• Слой – в редактирането на изображения – пласт от изображението, който се съхранява отделно от другите и може да се обработва независимо от тях.
• Софтбокс – аксесоар за осветително тяло (моноблок или прожектор), изработено от гъвкава материя, в задната страна, на което се поставя светлинният източник, а от предната има разсейваща повърхност (може да са две). Използва се за омекотяване на светлината и сенките, хвърлени от обекта.
• Спотметър – специализиран ръчен светломер или функция на вградения експонометър на фотоапарата, използвани за прецизно определяне на експозицията по малък участък от сцената. Измерващата зона може да варира в рамките между 1 до 5 % от целия кадър.
• Спот – аксесоар за осветително тяло (моноблок или прожектор), приставка за студийни осветителни тела с формата на заострен тубус, която концентрира светлинния поток в тесен сноп.
• Средни тонове – частите от изображението, които има приблизително средна тоналност, падаща се по средата между ярките области и сенките.
• Стабилизация на изображението – съществуват няколко начина за стабилизиране на изображението: електронен, който е доста неефективен, матричен начин и с плаващ оптичен елемент в обектива. При матричният (Anti-shake) начин на стабилизиране, сензорът (матрицата) е монтиран върху подвижна платформа в корпуса на камерата , и чрез детектори компенсира движението на апарата. Като пример Sony, Pentax, Olympus разрешава 3 до 5 f стопа по-ниска скорост, което ще рече, ако ни е необходима скорост от 1/1000, за да не размажем изображението, с Anti-shake система на матрицата ще можем да снимаме с 1/125 – 1/30 sec. скорост на затвора или 8 – 32 пъти по-ниска скорост. При оптичния начин на стабилизиране се използва „плуващ“ оптичен елемент (в обектива) често свързан за бързо въртящ се жироскоп. Това помага да се компенсират високо честотни вибрации – примерно трептене на ръката. Префикса за Canonе IS, а за Nikon VR „Vibration Reduction“. Стабилизацията в повечето случаи компенсира 2 до 4 f стопа или ако имаме 1/1000 допустима скорост можем да слезем до 1/250 – 1/60 sec. или 4 – 16 пъти по ниска скорост. Оптичната стабилизация осигурява по-добро изображение и за АФ сензора от там и по-добър фокус и също така е по-ефективни при обективи 300 и над 300 милиметра.
• Телеконвертор – устройство, което се монтира между обектива и фото камерата, за да се увеличи фокусното му разстояние. ( обикновено от 1,4х до 2х, числото освен фактора за умножение, показва и с колко се намалява светло силата на обектива). Съществуват и конвертори, които се монтират на челния елемент на обектива, но те се срещат само при някои компактни камери.
• Телеобектив – обектив с фокусно разстояние, което позволява да приближим отдалечените обекти.
• Удължителни пръстени (макро пръстени) – приспособления, които се поставят между тялото на камерата и обектива с цел да се увеличи фокусното разстояние. Използват се за макро фотография. В зависимост от дължината на използваният пръстен се увеличава и загубата на светлина
• Файлов формат – метод за запис и съхраняване на информация (например снимки) в цифрова форма. Най-често използваните формати за снимки са RAW (тук всякак фирма производител има собствена кодировка за формата), TIFF, BMP и JPEG.
• Филтър – стъклена или пластмасова плака (правоъгълна или кръгла и поставена в гривна с резба), оцветена или със специално покритие, която се поставя пред обектива и променя светлината достигаща до матрицата или филма. Филтрите могат да видоизменят цвета или качеството на светлината или относителното предаване на някои тонове, както и да намаляват замъгляване или яркост или да предизвикват специални ефекти.
• Фокус – оптично състояния, при което светлинните лъчи се събират върху филма или матрицата, за да изградят възможно най-рязкото изображение.
• Фокусно разстояние – разстоянието между оптичния център на обектива и точката на фокусиране, когато обективът е фокусиран на безкрайност.
• Фронтално (предно) осветление – светлина, която идва от посоката на фото камерата. Гарантира ярки, силно контрастни снимки, почти без сенки и без усещане за обем.
• Хистограма – диаграма на разпределението на тоновете в снимката Хоризонталната ос представя яркостта на тона от най-тъмно до най-светло, а по вертикала се изобразява количеството пиксели за съответния тон.
• Хроматична аберация – дължи се на неспособността на лещите да пречупят различните по дължина спектри на светлината по един и същ начин. В резултат от това се получават цветни измествания, най-ясно изразени в границите между тъмните и светлите области на изображението. Съществуват АПО лещи, които коригират този недостатък.
• Цветен тон – чистият цвят, определен от позицията му в цветния спектър.
• Цветна температура – показател показващ измерените цветови характеристики на осветлението, който използва единицата градус по Келвин fK) и има диапазон, който започва от тъмночервено (1900 °К), минава през оранжево, жълто и бяло, и стига до синьо (10 000 „К).
• Централно притеглено измерване (Center weighted metering) – измерваща система, която отчита светлината предимно от централната част на кадъра. В зависимост от модела камера варира между 70-75% от кадъра. Също така е възможно да има опция да се намалява допълнително площта на измервателния сензор.
• Шум (цветен шум) – малки цветни петънца, разпръснати по случаен начин върху цифровата снимка. Не са част от оригиналното изображение, а се причиняват от нежелани електрически сигнали, в следствие от повишаване по електронен път на свето чувствителността на матрицата.
• Яркост (brightness) – интензивност на светлинния поток. Едно от трите измерения в цветовата система HSB, Виж също определенията за нюанс (hue) и наситеност (saturation).
• CCD – Charge-Coupled Device – Малка фотоклетка, която преобразува светлината в електронен сигнал. CCD клетките подредени в матрица се използват за улавяне на изображението в повечето цифрови фотоапарати, всъщност в настояще време (2013 година) се използват предимно в средно форматни фото камери или в единични фото камери 35 mm стандарт (например Leica M9).
• CMOS – Complementary-symmetry Metal-Oxide Semiconductor – Технология за фото сензори, алтернативна на CCD. CMOS матриците са много по икономични по отношение на използваната енергия и с по-ниски нива на шум при висока чувствителност. Използват се в почти всички съвременни цифрови фото камери.
• Fringe ефект – в редактирането на изображения – нежелан ефект по ръба на селекцията, където пикселите комбинират част от цветовете на селектирания обект и част от цветовете на фона.
• HSB (Hue, Saturation and Brightness) – стандартен модел на цвета, съставен от параметрите нюанс (hue), наситеност (saturation) и яркост (brightness). Използва се в много редактори за изображения.
• ISO – международна стандартна характеристика за чувствителността на филма. Произлиза от американското ASA и немското DIN. Ако си купите негативен или позитивен филм то означението ISO ще го видите по следния начин: ISO – 100/21, където първата цифра е американският, а втората немския. Колкото по-чувствителен е филмът, толкова по-малко светлина или по-кратко експозиционно време е необходимо за правилната експонация. Филм с 400 ISO е двойно по-чувствителен от филм с 200 ISO, и трябва да се експонира двойно по-кратко. По-високочувствителният филм създава по-голямо зърно в изображението (при дигиталните фотоапарати се увеличава шума).При цифровата фотография се е наложила за употреба само първата цифра – ISO 100 (или друга в зависимост от избраната чувствителност).
• luminosity – яркостен параметър на цвета, независим от нюанса и наситеността.
• ppi (pixels-per-inch) Мярка за разделителната способност на растерни изображения.
• RGB (Red, Green, Blue) Червен, зелен и син – основните цветове на адитивния цветен модел, използвани в мониторите и програмите за редактиране на изображения.
• TTL (Through The Lens) Термин, с който се обозначават експонометричните системи, които измерват светлината, влизаща през обектива на фотоапарата.